06-Jan-2018, 11:26 PM
Реших да дам шанс на полското фентъзи, а по точно на The Witcher.
Макар да съм огромен почитател на Witcher 3, подходих без особени очаквания към книгите. Е, засега съм изключително приятно изненадан. Възнамерявах да прочета един-два от разказите и да се върна към Ремарк маратона си (малко военна проза винаги пасва чудесно на коледното настроение), но 2 книги по-късно все още се разхождам из странния свят на Вещера, пропит както с насилие и вулгарност, така и с красота и очарование.
Мисля, че най ми допада подхода на Сапковски като цяло - историята е пропита с изключително много сарказъм и самоирония, а честите препратки към фолклора и детските приказки (най-често Братя Грим) са глътка свеж въздух именно поради начина, по който авторът ги преобръща с главата надолу и пропива с цинизъм и дори вулгарност. Същевременно самият главен сюжет се разгръща със завидна доза въображение и оригиналност, което кара страниците да летят неусетно.
Макар да съм огромен почитател на Witcher 3, подходих без особени очаквания към книгите. Е, засега съм изключително приятно изненадан. Възнамерявах да прочета един-два от разказите и да се върна към Ремарк маратона си (малко военна проза винаги пасва чудесно на коледното настроение), но 2 книги по-късно все още се разхождам из странния свят на Вещера, пропит както с насилие и вулгарност, така и с красота и очарование.
Мисля, че най ми допада подхода на Сапковски като цяло - историята е пропита с изключително много сарказъм и самоирония, а честите препратки към фолклора и детските приказки (най-често Братя Грим) са глътка свеж въздух именно поради начина, по който авторът ги преобръща с главата надолу и пропива с цинизъм и дори вулгарност. Същевременно самият главен сюжет се разгръща със завидна доза въображение и оригиналност, което кара страниците да летят неусетно.

