Смисълът човек да живее в България

[gentleman giraffe]

Темата се разделя на две подтеми – микро и макро ниво – и наистина е редно да ги разграничаваме и да не даваме примери на микро ниво в защита/контра на макро теза и обратното.

Просто казвам очевидното и го предлагам за нова парадигма на темата, а не началното „за“ и „против“, което е наивно и едноизмерно за висшите умове в този форум

От една страна, Руми желае макро дискусия и ни предоставя статистически данни, които прегледах с интерес (и си поиграх час–два с данните от Световната банка ). Като един обикновен Жираф усещам, че ми липсва подготовката да участвам на това ниво, но запазвам правото си да го направя по-късно и ще ми бъде интересно да прочета още.

От друга страна, даваме примери със себе си, с приятели и познати. Да се говори от личен опит определено е по-лесно и стига да не се правят генерални заключения на базата му, е абсолютно валиден подход, за да обменим информация какво всъщност се случва извън сухите факти и цифри. В това отношение темата е полезна и като източник/колекция на такива лични примери. Насърчавам споделянето им!

---

Ето няколко (не съвсем свързани) мисли, които се кълбят в мозъка ми:

1. Трябва да зададем въпроса „защо“ и на родителите си/хората от тяхното поколение. Голяма част от кадърните и образовани млади хора, които напускат страната, го правят, защото цял живот са били възпитавани, че това е най-добрият вариант за тях. Езиковите гимназии са на практика инкубатори за бъдещи емигранти и в момента „топ“ училищата в България са езикови (с едно-две изключения, и оставяме настрана дали въобще трябва да има „топ“ гимназии). Това не е защото всички обожават чуждите езици и култури и/или искат да станат филолози. Та да, личният избор винаги го има, но той е силно повлиян от семейната среда и е трудно да кажем щяхме ли да направим същите избори, ако родителите ни не ни бяха дали тон.
   
   
2. Ще дам личен пример за горното в отделна точка, за да отделя макро от микро. Имах избор да уча в Испанската или в НПМГ с физика. Родителите ми винаги са ми давали право на избор (или поне успешно са създавали илюзията, че го имам ), но в този случай деликатно ме насочваха към Испанската, където и отидох (отчасти и защото се съмнявах в математическите си способности). Семейството ни няма никакви връзки с Испания, езика и културата ѝ, искаха го просто защото е добро училище (а аз не исках в Немската, където баба желаеше да ме прати).
   Години по-късно уча физика в Германия. Родителите ми са доволни. Въпреки че не са били в Германия. Въпреки че нямат представа какъв е животът ми тук. Също както не са били и в Испания. Някак-си те са разбрали/повярвали, че това е хубавото, че това е пътят за мен. Как, защо? Нима само защото е „чужбина“?
   (не казвам, че са били в грешка или че са взимали съвсем неинформирани решения, просто се чудя)
   
   
3. Навлизайки в спекулативен режим: как биха изглеждали нещата, ако всички, родени след 89-та, бяха отраснали с идеята, че те ще променят България? Че най-добрият вариант за тях е да останат, или да отидат да учат другаде и да се върнат после? (защото в момента това е нещо, което не се подразбира никак)
   
   
4. И последно засега: как бихте оценили шансовете хората, които в момента са извън страната, да започнат масово да се връщат? Дали един силен приток на върнали се по едно и също време хора (почти всички тези 2 милиона или колкото са там), които да останат и да отгледат деца в България, ще бъде достатъчен, за да се смени картинката и в рамките на едно поколение да има силно осезаема промяна?
   

По последната точка веднага ще кажете, че такова масово връщане е невъзможно, че трябва да има съответните работни места със съответното възнаграждение, за да се случи. Или поне да се постигне някакъв компромис, за да се съгласят.

Това, което си представям, е следното. фантазьорски/наивен режим включен

Пословично има много изоставени земи в страната [нужен е цитат, знам, знам ]. Включително много българи притежават някаква земя/постройка, дори да е на село (и ако не е продадена вече де...). Става приоритет на държавата и хората в нея (омг!) да инвестират в тези неизползвани/слабо ползвани места, така че от една страна да се разрасне земеделието (ако ще и частни фермички или всякакви био/органични работи, които са на върха сега, а влизат в графа „бабини домати“).

А от друга да се натисне пък това да станем супер дигитализирани, до момента, в който множество работи могат да се извършват от дома. И малко като онази идея с програмисткото село. (Да се вдъхне нов живот на някое село, като се насели с програмисти, които практически имат нужда само от компютри и хубав интернет, който и без друго имаме. Съответно в селото ще има нужда и от магазини, болница, училище и др., което пък ще отвори вратите и към другите професионални сфери).

Такива ми ти работи.